Театрознание и театрален мениджмънт

ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ЕКИП

1. проф. д.н. Камелия Николова (История на европейския театър; Теория и история на режисурата; Съвременни сценични практики)
2. проф. д-р Венета Дойчева (Анализ на текст за театър; Теория на драмата)
3. проф. д-р Калина Стефанова (История на американския театър; Критически жанрове)
4. доц. д-р Асен Терзиев (Театрална журналистика за радио и телевизия; История на европейския театър)
5. доц. д-р Борис Минков (История на европейската литература)
6. гл. ас. д-р Ангелина Георгиева (Театрална журналистика и интернет; Анализ на текст за театър; Съвременен танц и пърформанс)
7. ас. д-р Зорница Каменова (История на българския театър)
8. проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсон (История на българската литература)
9. проф. д-р Атанас Атанасов (Основи на актьорството)
10. проф. д-р Пенко Господинов (Основи на актьорството)
11. гост гост проф. д.н. Николай Йорданов (Анализ на спектакъл; Теория на представлението)
12. гост доц. д-р Румяна Николова (История на руския театър; Подготовка и развитие на проект в сценичните изкуства);
13. гост гост д-р Десислава Стойчева (Арт мениджмънт)
14. гост гост д-р Михаил Байков (История на кукления театър; Анализ на спектакъл)
15. гост гост д-р Ина Божидарова (Анализ на текст за театър)

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Специалността “Театрознание и театрален мениджмънт” наследява специалността “Театрознание”, създадена в НАТФИЗ през 1950 г.

Обучението в нея е единственото в страната, което подготвя висококвалифицирани специалисти в областта на театралната история и теория, на театралната критика и на театралния мениджмънт, притежаващи широка информация и базисни умения за работа и в сферата на журналистиката, другите изкуства и културата.

Образованието изгражда практически способности за теоретични театрални изследвания, за критическо писане в широк спектър от специализирани и журналистически жанрове в печатни и електронни медии, както и за ръководна, експертна и координационна работа в субсидирани театри, независими трупи, проекти, фестивали и други формации.

Обучението включва: история и теория на българския, европейския и световния театър; теория на драмата, представлението и зрителското възприятие; основни принципи на театралния мениджмънт, маркетинг и културна политика в областта на сценичните изкуства. В хода на следването студентите развиват базисни умения за анализ на драматургични текстове, спектакли, театрални процеси, състояние на театралните организации и на културния пазар.

ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно, с продължителност 4 години.

Завършва със защита на бакалавърска теза от областта на сценичната практика, драматургията или театралния мениджмънт (в обем не по-малък от 50 страници).

КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите специалността придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Театровед” и “Театрален мениджър”. Те могат да работят като драматурзи, консултанти на театри, трупи и медии; театрални критици и журналисти в печатните и електроните медии; ръководители и координатори на проекти в областта на сценичните изкуства и културата; експерти в сферата на театралното производство, маркетинг и разпространение; служители в държавна и общинска администрация по култура; как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен “Ма­гис­тър”.­

ПРИЕМЕН ИЗПИТ

І КРЪГ (анонимен, писмен)
Есе върху тема, зададена от комисията, свързана с представите на кандидата за театъра. Продължителност: 4 часа.

ІІ КРЪГ
Събеседване с кандидатите върху общата и театралната им култура. Коментар на личните впечатления на кандидата от спектакъл, предложен от комисията.

Препоръчителна литература:
Пиеси:

1. Иван Вазов – “Службогонци”
2. Антон Страшимиров – “Вампир”
3. Пейо К. Яворов – “В полите на Витоша”
4. П. Ю. Тодоров – “Змейова сватба”
5. Рачо Стоянов – “Майстори”
6. Ст. Л. Костов – “Големанов”
7. Йордан Йовков – “Албена”
8. Йордан Радичков – “Януари”
9. Иван Радоев – “Човекоядката”
10. Никола Русев – “От земята до небето”
11. Константин Илиев – “Нирвана”
12. Станислав Стратиев – “Сако от велур”
13. Стефан Цанев – “Последната нощ на Сократ”
14. Маргарит Минков – “Камината”

Теоретични текстове

1. К. С. Станиславски. Моят живот в изкуството. Наука и изкуство. София. 1976
2. Бертолт Брехт. Малък органон за театъра. В: Избрани творби в четири тома. Т. ІV. Народна култура. София. 1985
3. Питър Брук . Празното пространство. В: Избрани произведения. Наука и изкуство. София. 1979