доц. д-р Емил Рашев
проф. д-р Цветан Недков
гл. ас. д-р Здравко Ружев
проф. д-р Теодор Янев
ас. Тони Тодоров

Филмовото и телевизионно операторство в НАТФИЗ разкрива художествената същност на една от най-важните професии в киното. Чрез светлина, движение на камерата, цвят и избор на кадър се изгражда визуален образ, който въздейства пряко и емоционално на зрителя.

Операторът създава лицето на филма. Докато режисьорът задава посоката и смисъла, операторът ги превежда на езика на образа. Той оформя атмосферата, стила и визуалната идентичност на всяка история, както в игралното кино, така и в телевизията и съвременните медии.

На снимачната площадка операторът координира работата на отделите: камера, осветление и грип, обединявайки усилията им в единна визуална концепция. Владее изкуството на визуалния разказ, като превръща сценария в силни, запомнящи се образи, които остават в съзнанието на публиката.

Обучението в кинофакултета на НАТФИЗ, „Екранни изкуства“, предлага структурирана академична среда, достъп до съвременна техника и менторство от активни професионалисти. Студентите изграждат портфолио, работят в екип с бъдещи режисьори и продуценти и развиват както техническите си умения, така и своя авторски почерк. Съчетанието от дисциплина, практика и творческа среда превръща обучението в реална стъпка към професионалното кино.

Обучението във Факултет „Екранни изкуства“ е само редовно и започва с общ интердисциплинарен първи курс, в който всички приети студенти, независимо от специалността, по която са класирани при приема, изучават единен учебен план.

През първата година студентите преминават през общообразователни, теоретични и практически дисциплини, които изграждат базови художествени, визуални и технически умения. Обучението включва теоретични модули, индивидуални упражнения, екипни работи и практически проекти, както и текущо оценяване.

 Профилиране след първи курс

След успешно завършване на първи курс студентите имат възможност да продължат обучението си в конкретен профил (специалност).

Студенти, които отговарят едновременно на следните условия:

• средна оценка не по-ниска от 4.50 по дисциплините, свързани с желания профил;
• среден годишен успех не по-нисък от 4.50;
• средна оценка не по-ниска от 4.50 по Екипна работа,

имат право самостоятелно да изберат профил, в който да продължат обучението си от втори курс.

Студенти, които не покриват тези изисквания, получават професионална препоръка от преподавателска комисия. Препоръката включва между два и три възможни профила, съобразени с постигнатите резултати, умения и художествени интереси на студента. Окончателният избор винаги се прави от студента в рамките на предложените възможности.

Класиране по профили

Профилирането се осъществява на базата на бал, като класирането е в низходящ ред. Броят на местата във всеки профил се определя ежегодно. Студентите с по-висок бал избират първи, а при изчерпване на местата в даден профил останалите избират алтернативен профил.

Специализирана подготовка (II–IV курс)

След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху операторската работа в документален и игрален филм, телевизионна реклама и музикални клипове, телевизионни риалити формати и студийни програми, и др.

Специализираната подготовка се фокусира в модули, посветени на операторство в игрални и документални филми, филмова и телевизионна оптика, въздушни и мобилни снимки, репортажно операторство, дигитални технологии, художествено осветление, кинетична композиция, подводно операторство, операторство на диви животни, операторско асистиране, методи и стандарти в цветното коригиране, специални операторски съоръжения, 2D и 3D визуални ефекти, специални визуални ефекти, видео-арт и др.

Надграждащите дисциплини са обединени в специализирани модули, включващи областите на философията, религията, литературата, театъра, музиката, изкуството, архитектурата, психологията, историята на киното, семиотиката и теорията на зрелищните изкуства.

Дипломиране

 Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специалността, се явяват на устен и писмен държавен изпит по специалността, както и на практическа дипломна защита с работата си като главни оператори в реализиран проект на студент по специалност „Филмова и телевизионна режисура“, не по-къс от 20 минути. Целта на обучението е да подготви главни оператори и асистент-оператори за всички жанрове на аудиовизията.

Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Филмов и телевизионен оператор” и възможност за работа в творческо-производствения процес в България и чужбина в реализацията на игрални филми и телевизионни сериали и адаптации, документални, корпоративни и учебни филми, музикални и рекламни клипове, онлайн продукция, видео и мултимедийни проекти, както и за продължаване на обучението си в образователно-квалификационна степен “Магистър”. В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции у нас и в чужбина.

• При подаване на документите, всеки кандидат задължително депозира портфолио с творчески изяви (валидно за всички специалности едновременно). Целта на портфолиото е кандидатите да представят по най-добрия начин своите творчески възможности и естетически интереси. Всички материали трябва да бъдат качени и споделени в облачното пространство Google Drive в обем до 3 GB. В деня на изпита, всеки кандидат задължително носи със себе си и флашка, на която е дублирано депозираното портфолио.
• При подаване на документите, всеки кандидат подрежда по реда на желанието си всички специалности във факултет „Екранни изкуства“.Крайното класиране се извършва общо за всички кандидати. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.
• Приемният изпит във факултет “Екранни изкуства” се състои в събеседване с комисия (включваща декана и ръководителите на всички бакалавърски специалности) върху материалите от представеното портфолио. По време на събеседването, комисията може да възложи на кандидатите и практически задачи, за да получи по-задълбочена представа за техните умения, знания и художествена рефлективност.

ПОРТФОЛИОТО задължително съдържа автобиография на кандидата, представяща къде и кога е роден, какво образование е придобил и къде, какви материали предлага в портфолиото и защо, какви са причините за желанието му да получи образование в областта на аудиовизията в НАТФИЗ и какви са (според него) най-силните и най-слабите му личностни качества.

ПОРТФОЛИОТО може да съдържа:

• Литературни материали (сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, анализи, рецензии и др.) във формат .pdf, които не надхвърлят общо 15 страници.
• Изобразителни материали (картини, рисунки, колажи, фотографии, архитектурни проекти, костюмни и декорни проекти, и др.) във формат .jpg, които не надхвърлят общо 20 броя.
• Звукови материали (авторска музика, звукови колажи, вокални и музикални изпълнения, и др.) във формат .mp3, които не надхвърлят общо времетраене от 10 минути.
• Аудиовизуални материали (игрални, документални, анимационни, хибридни и др. филми, ТВ жанрове и др.) във формат H.264 (.mp4), които не надхвърлят общо времетраене от 15 минути.

NB: Кандидати с подчертан интерес към областите „Филмово и ТВ операторство“ и „Фотография“ задължително депозират и 20 фотографии, ка­то резолю­ци­я­та на вся­ка от тях е не по-мал­ка от 300 dpi, при раз­мер 20х30 см. Не се допуска груба постпродукционна намеса, освен леки корекции на цвят, контраст и яркост. Не се допуска намеса на AI. Оригиналите в RAW формат трябва да бъдат качени на флашка и депозирани заедно с подадените документи. Ако кандидатът желае, може да представи и фотографии на фотохартия. За предимство се смята представянето на изображения, които показват умения в класическата филмова черно-бяла и цветна технология.

Пей­за­жи                     – 2 бро­я­

На­тюр­мор­ти              – 2 броя (по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Ре­пор­та­жи                 – 2 бро­я ­(по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Пор­т­ре­ти                    – 4 броя (по 2 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Фо­тог­раф­с­ка по­ре­ди­ца на сво­бод­на те­ма­ти­ка – 10 бро­я­ (номерирани от 1 до 10)

Вър­ху гър­ба на вся­ка фо­тог­ра­фия се от­бе­ляз­ват:

1. Мяс­то и да­та на сни­ма­не (го­ди­на, ме­сец, ден).
2. На­и­ме­но­ва­ние на фо­то­ка­ме­ра­та.
3. На­и­ме­но­ва­ние на обек­ти­ва, свет­ло­си­ла­та и фо­кус­но­то раз­с­то­я­ние.
4. Фил­т­ри и дру­ги оп­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки прис­тав­ки.

ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ

1. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 15 минути) в различни крупности и с движение предметна композиция с три обекта, зададени от комисията.
2. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 30 минути) в различни крупности и с движение репортажна ситуация в обсег до 200 м. от НАТФИЗ.
3. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 15 минути) в различни крупности и с движение портрет на зададен от комисията персонаж.

Забележка: отпада задължителното показване на фотографии на хартиен носител! Бройката от 20 фотографии по различни теми се запазва. Ако кандидатът (за операторство) показва видеоматериал, той е с времетраене до 3 мин. и задължително заснет в хоризонтален формат! Може да има до 3 видеоматериала.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

• 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
• Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
• Амадеус – реж. Милош Форман
• Амаркорд – реж. Федерико Фелини
• Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
• Американски прелести – реж. Сам Мендес
• Ана Каренина – реж. Джо Райт
• Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
• Английският пациент – реж. Антъни Мингела
• Апартаментът – реж. Били Уайлдър
• Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
• Апокалипто – реж. Мел Гибсън
• Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
• Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
• Барака – реж. Рон Фрике
• Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
• Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
• Бони и Клайд – реж. Артър Пен
• Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
• Великата илюзия – реж. Жан Реноар
• Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
• Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
• Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
• Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
• Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
• Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
• Гладиатор – реж. Ридли Скот
• Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
• Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
• Дилижансът – реж. Джон Форд
• До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
• Догвил – реж. Ларс фон Трир
• Жега – реж. Майкъл Ман
• Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
• Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
• Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
• Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
• Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
• Играчът – реж. Робърт Олтман
• Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
• Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
• Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
• Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
• Казабланка – реж. Майкъл Къртиз
• Калина алена – реж. Василий Шукшин
• Коля – реж. Ян Сверак
• Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
• Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
• Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
• Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
• Ловът – реж. Томас Винтенберг
• Метрополис – реж. Фриц Ланг
• Мефисто – реж. Ищван Сабо
• Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
• Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
• Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
• Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
• Мулен Руж – реж. Баз Лурман
• Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
• Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
• Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
• Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
• Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
• Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
• Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
• Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
• Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
• Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
• Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
• Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
• Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
• Песента на морето – реж. Том Мур
• Пианото – реж. Джейн Кемпиън
• Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
• Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
• Последният магнат – реж. Елия Казан
• Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
• Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
• Психо – реж. Алфред Хичкок
• Птиците – реж. Алфред Хичкок
• Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
• Пътят – реж. Федерико Фелини
• Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
• Рашомон – реж. Акира Куросава
• Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
• Седем – реж. Дейвид Финчър
• Сиянието – реж. Стенли Кубрик
• Солта на земята – реж. Вим Вендерс
• Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
• Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
• Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
• Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
• Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
• Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
• Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
• Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
• Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
• Часовете – реж. Стивън Долдри
• Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
• Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

Класически български филми:

• 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
• Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
• Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
• Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
• Време разделно – реж. Людмил Стайков
• Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
• Вчера – реж. Иван Андонов
• Господин за един ден – реж. Николай Волев
• Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
• Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
• Илюзия – реж. Людмил Стайков
• Козият рог – реж. Методи Андонов
• Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
• Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
• Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
• Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
• Последно лято – реж. Христо Христов
• Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
• Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
• Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. Димитров, В. Проблеми на операторското творчество. София: НАТФИЗ, 2002; И/З, 2008.
2. Димитров, М. Репортажът – художествен и информационен фактор във филмовото изкуство. София: АБ, 2003.
3. Карайорданов, Г. Кино и телевизионно операторско майсторство. София: БНТ.
4. Лазаров, Н. Изкуство и техника на визуалните ефекти. София: Графимакс ООД, 2000.
5. Манов, Б. Теория на киноизображението. София: б.и., 1996.
6. Николов, Г. Съвременни аспекти на екранната пластика. София: ACTION, 2016.
7. Рашев, Е. Светлината – техника, усещане, магия. София: Жокер Медия ООД, 2008.
8. Стоева, Е. Визуалният брак между електронно и фотохимично кино. София: ACTION, 2009.
9. Халачев, Л. Документалното киноизкуство и техника. София: Техника, 1993.
10. Халачев, Л. Художници с кинокамера. София: Д-р Петър Берон, 1988.
11. Янев, Т. Операторът като автор на изображението и работата му със светлина в съвременната технология. София: б.и., 2014.